Младежкият обмен„Магията на българските народни традиции и култура”, се проведе в гр. Ловеч от 11 до 18 юли 2010 по програма „Младежта в действие”, от сдружение „Екомисия 21 век” с финансовата подкрепа на Националният център „Европейски младежи програми и инициативи”. Млади хора от пет европейски страни – България, Италия, Естония, Румъния и Испания в продължение на една седмица изучаваха тайните и магията на българският фолклор и традиции, които бяха пресъздадени по неповторим и автентичен начин от жителите на три ловешки села: Йоглав, Баховица и Слатина.

В село Йоглав гостите бяха посрещнати в клуба на пенсионера с питка и шарена сол след което посетиха детската градина на селото, а малките деца поздравиха гостите с песни и стихчета. След това групата посети рибарското езерце „Гъола” и направи малко езерце от камъни, отпадни материали и естествена растителност. Гостите посетиха музея на селото и се запознаха с неговата история, с традиционния обичай „Камила” и сами изработиха маски, които се използват за пресъздаване на обичая. „Хората на село Йоглав са неговото най – голямото богатство…” един ден престой в селото, прекаран заедно с гостоприемните му жители убеди всички гостуващи, че тези думи не са случайни. Благодарение на разнообразната програма групата се потопи в атмосферата на традициите на българското село, усетиха трепета и желанието на местните хора да запазят специфичните обичаи и родовата си история. Младежите с удоволствие наблюдаваха малчуганите от детската градина в селото, подготвили специална програма с помощта на своите учители. Доброто настроение продължи благодарение и на вкусната трапеза с домашни курабийки, ошаф, „бял мъж” и „сладка баница”, специално приготвени за случая от местни майсторки. Не пропуснаха да опитат пресни зеленчуци от градината на баба и дядо и си тръгнаха, натоварени с много усмивки, емоции, пожелания за здраве и берекет, с армагани – кукерски маски и китки здравец, но и с убеждението, че с удоволствие ще се върнат отново в Йоглав!

За хората, културата и още нещо... или за това, което ни сближава, въпреки езиковите бариери и възрастта.
Горещото юлско слънце не попречи на стотици хора – повечето възрастни местни хора, да се съберат на площада на селото и да посрещнат по стар български обичай с топла пита и шарена сол младежката група от автобуса. От микрофона се лееше българска народна песен, която укроти хората и всички се заслушаха. Младежите бяха приятно изненадани от топлото посрещане, след което се отправиха към детската градина. В двора, под дебелата орехова сянка, на малките детски масички всички дялкаха върбови пръчки, стараейки се да направят със собствените си ръце пръчка като тази, която възрастните бяха предварително им направили като подарък. Наблюдавахме реакциите им, постепенно като че ли времето за тях спря и всички – и шумните преди малко италианци, и естонците, най-вече румънските момичета проявяваха някаква детска упоритост – съсредоточени, почукваха кората на върбовата пръчка, спираха, поглеждаха „мострата” и отново се вживяваха в работата си и отказваха да спрат, докато не довършат свирката и тя не издаде характерния за успеха на начинанието звук. Тук езикът като средство за общуване не беше нужен, витаеше във въздуха нещо, което беше над бариерите и различията в поколенията – актът на творчеството, родил се тук, в това село и в този край преди много векове, сега отново „оживя” чрез малките и пъргави ръце на италианци, испанци, румънци, естонци и българи, правейки този миг уникален и неповторим – доказателство, че традицията на един непознат доскоро за всички тях народ вече им е близка, разбираема и те са се докоснали до нея чрез собствените си ръце.
По програма беше отделено доста време за обучение в разучаването на хоро и ръченица. Организаторите даже бяха осигурили девойка, която да показва стъпките, и акордеонист. Какво беше учудването ни, когато на хорото се хванаха всички младежи, ритмите на живата музика кънтяха в залата, постепенно темпото се усилваше и никой не се отказваше. Стъпките на ръченицата не затрудниха никого, а още повече наелектризираха атмосферата и настроението на участниците. За да дойде моментът, когато им предложих – ако искат да облекат народните костюми и се снимат с тях. Те като че ли не повярваха – спогледаха се и всички започнаха да се обличат, дори един испански младеж си сложи пищимал и така се снима. От лицата на всички не слизаше усмивката и едно чувство на радост от това докосване до красотата на българската шевица и бродерия, събрала цвета на полето и гората, на нежния изгрев и огнения залез, на любовта към живота и красотата.
Най-голямо въодушевление предизвика возенето с конски каруци от центъра до една от последните точки на маршрута – къщата музей на една от местните жителки. Всички лица бяха усмихнати, може би за по-голямата част от младите хора това е и за първи път, но всички се радваха като деца, когато потегляха конете. Имаше нещо много символично в тази върволица от конски впрягове и засмени млади хора. Селото се огласи от техните весели многоезични гласове, смесени със звука на каруците. И слънцето не беше пречка да се чувстват невероятно, защото то се оглеждаше в очите им, пречупваше лъчи в колелата на каруците и обгръщаще всичко наоколо в една невероятна атмосфера на радост, смях, единение и още нещо…

В село Баховица участниците в младежкият обмен бяха посрещнати с цветя, питка и мед за здраве от децата и жителите на селото. После разгледаха местният музей, играха и се забавляваха с различните игри на „баба и дядо” /”Бели пеперудки”, Кральо - портальо”, „Пусни кърпа”, „Гърненца” и др./. Група деца бяха подготвили програма за гостите с народни песни и танци, които много допаднаха на всички. Но безспорно най – голям интерес от страна на чуждестранните участници беше замесването на тесто за прочутия „Преломък” в специално подготвени дървени нощви. Всички започнаха още от пресяването на брашното, преминаха през замесването му и оформянето на тесто. Испанските участници дори се научиха от майсторката как се прави кравай. После тавите бяха сложени във фурната и докато чакаха да се изпекат, гостите започнаха да изработват мартеници. В началото им се стори, че е сложна направата им, но те упорито следваха указанията на леля Милка и накрая всяка група беше с изработена мартеница „Пижо и Пенда”. Накрая всички бяха много приятно изненадани от резултата – изпеченият вкусен „преломък” и го хапнаха с огромно удоволствие. В село Баховица, времето мина неусетно, о, този ден ще остане незабравим не само за чуждестранните участници, но и за гостоприемните домакини от селото.

Чернялски събор
Младежите от петте страни бяха част и от събора на жителите от населените места по поречието на река Чернялка, който тази година се проведе в село Баховица. Трудният повече от половинчасов преход не попречи на ентусиазма на участниците и те се веселиха, пяха, танцуваха, представяха своя език, танци, песни, бит и култура пред изумените погледи на местните хора. За да се запомни международното участие в този събор организаторите бяха приготвили специални плакети от гипс с наименованията на страните, които бяха поставени на видно място.
Незабравими за всички ще останат още Вечерите на нациите, които всяка страна проведе: неповторимото очарование на естонските сладкиши, напитки и игри, кулинарното майсторство на италианските момчета, уроците по фламенко и рецептите за испански коктейли, рецептите за качамак и уроците по румънски танци, уникалният вкус на българска боза, шарена сол, лютеница, сирене и др.
Обменът на информация, стил и начин на живот, бит, традиции, култури, общите мигове - и весели и трудни направи от всички 28 участници един екип, а сълзи на тъга съпроводиха раздялата. Приятелите на Ловеч се увеличиха – магията на приятелството проработи, младежите бяха себе си и отнесоха със себе си от България неща, които ще помнят цял живот – топлота, гостоприемство, приятелство, подкрепа, незабравими емоции, уникални сувенири и тениски с надпис „Аз обичам България”...

Участниците...

Имах възможността да помогна в организацията на младежкия обмен и да бъда поне донякъде част от него от самото начало. Истинската изненада за мен дойде, когато започнах малко по малко да опознавам участниците. Въпреки че дори сега, след неговия край, не успях да запомня някои от имената на участниците, смятам, че този проект донесе много приятни емоции както на мен, така и на всички организатори и участници. Беше много изморително да „попиваме” българската култура (а вярвам, че за чужденците е било още по-тежко), но това беше едно незабравимо изживяване и с радост бих го повторила. Приятелства и бледи познанства като тези, които изградихме за тази една седмица, не се забравят лесно – точно те са тези, които оставят следа. Безкрайните моменти на смях, дори пеенето на италиански по центъра на град Ловеч ще останат в съзнанието ми и ще ме карат да се усмихвам широко всеки път, когато чуя тези песни. Благодарение на всеотдайната помощ на целия екип на „Екомисия 21 Век”, както и на многобройните жители на селата, които посетихме: Йоглав, Слатина, Баховица, този младежки обмен даде възможност на всички ни не само да опознаем българската култура и традиции по-добре, но и да създадем нерушими връзки между Естония, Италия, Испания, Румъния и България. Безкрайно щастлива съм, че късметът ми се усмихна и бях част от този обмен. Задачите, които ми бяха възложени, дори и понякога малко трудни, оставаха на заден план в сравнение с шанса да предам нашата култура на тези млади хора и най-вече, впоследствие, мои приятели.
Албена Богоева, участник

„Най-големият успех е това, че прескочихме езиковата бариера и за няколко дена успяхме да се сплотим и да се превърнем в един страхотен отбор. За това спомогнаха забавните интерактивни игри. Хората от Италия, Испания, Естония и Румъния носеха спецификата на своят народ, а ние се постарахме да ги посрещнем с гостоприемство и усмивки, който съществуват само в България. Надявам се, че допринесох много за организацията по време на обмена и бях в помощ на всички. Чувствам се удовлетворен от работата си и новите знания, които получих. Искам отново да бъда част от това. Благодаря на всички, за всеки незабравим миг.
Слав Даков, участник

Моите впечатления от младежкия обмен са свързани с приятни чувства. Голямото разнообразие от личности, събрани на едно място беше невероятна предпоставка за завързване на нови приятелства. Всички участници в обмена бяха много приятелски настроени и беше несравнимо преживяване. Имаше и и трудни моменти, но за мен добрите спомени са много повече. С удоволствие бих участвал отново.
Стефан Стефанов, участник

Проектът „Магията на българските народни традиции и култура” беше за мен едно различно и уникално преживяване. Не на всеки би се удала възможността да опознае едновременно културата на четири различни страни, и то за толкова кратко време. Щастлива съм, че се случи на мен. Тази седмица беше изпълнена с положителни емоции и преживявания и съм убедена, че всеки участник ще отнесе хубави спомени със себе си. Обменът беше една добра възможност да се упражнят уменията за работа в екип, както и владеенето на чужди езици. Завързаха се множество контакти и приятелства. Запознавайки чужденците с нашите традиции, аз също научавах по нещо ново за българските обичаи. Изключително интересни за мен бяха вечерите, в които всяка държава по отделно трябваше да се представи и съответно с нейните характерни кухня, облекла, игри, танци и др. Съвсем очаквано, открих много разлики между културите на петте държави, но това никак не ни разедини, нито пък ни попречи да се забавляваме заедно, а тъкмо обратното. Тръгвам си много доволна и благодарна, че бях част от проекта.
Цветина Кривошиева, участник