Макар и различни, всички сме равни

Елена П. Георгиева

В периода от февруари до май 2008 г. имах удоволствието да работя по проекта “Макар и различни, всички сме равни”. Организиран от Сдружение “Екомисия 21 век”, проектът бе подкрепен от Регионален исторически музей - Ловеч. Основната идея на начинанието беше предварително определена като описание на календарни и семейни празници при представителите на четири общности на Ловешки регион - българи, турци, роми и власи. Ръководената от Нели Митева, като представител на сдружението и мен, като представител на РИМ - Ловеч група доброволци посети за около месец 16 февруари - 15 март 2008г. в няколко поредни срещи квартала на град Ловеч Продимчец, както и селата Александрово и Малиново.

За почти всички момичета и момчета от групата това беше първото съприкосновение с работата на терен, такава, каквато я познават професионалните записвачи на български фолклор. Срещите ни с хората от трите населени места се превърнаха в една богата галерия от образи. Разказваните истории даваха не само информация за традициите на различните общности, но и очертаваха всеки път коренно различна житейска история. Хората ни посрещаха в къщите си с неподправено гостоприемство и жив интерес и отговаряха сладкодумно на въпросите ни.

Първата ни среща /16 февруари/ беше в квартал Продимчец, където се запознахме с баба Куна Горанова и баба Емзааде Шакирова, известна на всички като баба Зайка. Двете жени показаха завидна енергичност и жизненост и всяка сподели историята на своята сватба, разказаха ни за семействата си и за празниците в общността - така, както те си ги спомнят. Всъщност те двете, като представителки на две различни общности, в крайна сметка спонтанно формулираха според мен основната идея на проекта - “И попът каквото казва, казва и ходжата - няма разлика...”

През следващите две седмици /23 февруари и 1 март/ вече бяхме в село Александрово, където се срещнахме с Иванка Пърлекова, Иванка Николова, Аджар Ахмедова и Теменужка Маринова. Всички те ни посрещнаха и отговориха възможно най-изчерпателно на зададените въпроси. Индивидуалната съдба на всяка една от тях направи разговорите ни като приказка - интересна и понякога малко тъжна, като живота. Изключително впечатление на всички направи различният бит на общността на власите /баба Иванка Николова/, повлиян от необвързаността им със земеделска работа и практикуването на специфичен занаят - направата на тухли. Не бива да забравяме и срещата ни с музиканта Иван Йорданов, който ни посвири на своята гъдулка.

Двете срещи в село Малиново /9 и 15 март/ внесоха нови краски в палитрата на нашите впечатления. При срещата ни ходжата на селото Мехмед Ахмед направи уточнения за празниците на турската общност. Фактът, че от посетените населени места турците в Малиново са най-многобройни, неизменно влияе върху местните обичаи. Демократично и вещо обичайно-обредната система на малиновските турци намира решение на всяка заплетена житейска ситуация и така успява да запази единството си. Неделя Андреева /баба Дечка/, Цветанка Георгиева и Йорданка Цветкова ни разказаха за празниците на българската общност.

След обработката на материалите, събрани по време на този проект, биха могли да се направят няколко извода. Индивидуалните истории при всяка една от срещите ни направиха за младежите-доброволци фолклора едно по-близко и по-интересно понятие. Събрани на територията на Ловешки регион, четирите етноса взаимно си влияят и по този начин дори и в съвсем близки като територия населени места се явяват различия при традиционните календарни и семейни празници и обичаи. Индивидуалните разкази изключително много зависят от темперамента и характера на разказвача, от неговата преценка за другите и за себе си. Лишен от строгостта на академичните писания, пречупен през призмата на отделния човек, фолклорът придобива нови и интересни измерения. Всяка една история носи своята мъдрост и знания за света. И в крайна сметка едно е абсолютно сигурно - срещите с хората от посетените населени места ще оставят неизличима следа в спомените на участващите в проекта младежи. Още веднъж искам да изкажа своята безкрайна благодарност на всички, които ни посрещнаха и разговаряха с нас, на всички, които ни помогнаха и с това направиха възможно този проект да завърши успешно.

***

Геновева Мирчева, доброволка в Екомисия 21-ви век от 3 години, ученичка в 11 клас, ПМГ - Ловеч

Винаги съм искала да обиколя света! Но за да го обиколя-това означава първо да съм опознала родината си-с всичките нейни красоти и културата й. Да разбера какви хора има тук,какви е имало и какви ще има. А проектът "Макар и различни, всички сме равни" ми даде уникален шанс да опозная частица от страната си,частица от многообразието на България.

В днешно време хората мислят само как да заминат и да не се връщат повече тук. Но те не знаят много неща за родината си.

Този проект беше полезен за нас, младите хора, да опознаем трите етноса в региона си. Запознахме се с бита и научихме много за културата и празниците на българския,турския и ромския етнос, като нашата група посетихме селата Малиново, Александрово и Ловешкия квартал Продимчец. Изживяването беше наистина вълнуващо и си струваше и аз за пореден път си помислих,че съм истинска късметлийка,че имам възможността да участвам в такъв интересен проект,да работя с моите  приятели и да се срещам и запознавам с различни хора. И на мен наистина ми беше мъчно,когато всичко свърши...

Проектът наистина беше добър. На мен лично много ми допадна и се радвам, че бях част от него. Почувствах се като част от едно цяло и в същото време в един различен свят,в който ни въведоха хората,с които се срещахме. Никога няма да го забравя и искам занапред да се правят, ако е възможно,още такива проекти и да се обхващат по-големи територии от села и градове!

***

Ивелина Милчева, доброволец от СОУ „П. Пипков”-Ловеч

От близо четири години съм доброволка в сдружение „Екомисия 21 век” и участвам в различни младежки инициативи. По проекта „Макар и различни, всички сме равни”.  нашата група от посетихме селата Продимчец, Малиново и Александрово.  При всичките ни посещения на тези места беше много хубаво, научих много неща и чух доста интересни истории. И на трите места ни посрещаха много добре. За първи път видях власи и присъствах на разговор между власи. Когато бяхме в село Александрово, разбрахме, че власите имат много хубави и интересни обичай и песни, научихме и много влашки думи.

При посещението ни в Малиново видях за първи път ходжа - той ни показа джамията и как се молят мюсюлманите и ни пя на арабски език.

Специално на мен всичко видяно ми бе интересно. По време на посещенията решихме да си направим речник на чуждите думи и записвахме много нови и непознати думи.

За жалост посещенията ни приключиха, но се надявам, че ще има и друг подобен проект. Сигурна съм, че всички доброволци научихме по нещо, което ще ни остане скъп спомен за цял живот.

***

Христо Георгиев Йорданов, доброволец от СОУ „П. Пипков”-Ловеч

За мен ползата от тези посещения, които проведохме беше много положителна и забавна. По време на срещите в селата научих неща, за които въобще не съм имал представа, че се изговарят и какво означават.

Аз самия съм от ромски произход, но не съм ги знаел тези неща. С помощта на „Екомисия 21 век”  аз научих много, много интересни неща. Научих много за мюсюлманите, как преди са се къносвали с бои по лицата си, това че имат общо с индийските сватби и ритуали. По време на целия проект имаше много интересни срещи:  с ходжа, с тъпанджия, който е от турски произход и неговата задача е да ходи по улиците и да съобщава кога е време да закусват и вечерят мюсюлманите, защото те нямат право да ядат през целия ден, но това се прави само по време на празника Рамазан Байрям.

Много ми хареса това, че научих много интересни неща, които се надявам за напред да са ми полезни. Хареса ми да науча за различните етноси в България - турски, ромски, влашки, български. За влашкия етнос например научих, че много от тях все още спазват своите обичаи и ритуали и уважават всички, независимо от коя религия са, а също така, че и четирите религии празнуват почти едни и същи празници.

Например при турците по специалните празници са: Кочбайрям; Шекер байрям и Рамазам байрям. При ромите всички празници са важни, макар с различни имена те се празнуват по един и същи начин като при българите.

И целия извод е, че всички трябва да си дадем сметка, че макар от различни етноси, всички сме еднакви хора.