На 11 декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, амбициозен пакет от планирани мерки, имащи за цел да дават възможност на ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Мерките, придружени от първоначална пътна карта на ключовите политики, варират между амбициозни съкращения на емисиите, инвестиране в авангардни научни изследвания и иновации, както и опазване на околната среда в Европа. Подкрепен от инвестиции в „зелени“ технологии, устойчиви решения и нови предприятия, Зеленият пакт цели да се превърне и в нова стратегия на ЕС за растеж и преобразуване на ЕС в устойчива и конкурентоспособна икономика. Участието и ангажираността на обществеността и на всички заинтересовани страни е от решаващо значение за неговия успех. Сред предложените ключови действия по линия на Европейския зелен пакт е европейският законодателен акт в областта на климата, за да се гарантира неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г.
По-специално в него се предвижда увеличаване на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55%. Междуинституционално споразумение, постигнато на 21 април 2021 г. между Европейския парламент и Европейския съвет, потвърди целта от 55%. Освен това други предложения на Комисията включват съобщения План за инвестиции за устойчива Европа относно Европейския пакт за климата; предложения за регламенти за създаване на Фонда за справедлив преход и за преразглеждане на насоките за трансевропейската енергийна инфраструктура; и стратегии на ЕС за интегриране на енергийната система,водорода, както и за намаляване на емисиите на метан.
Накрая, на 24 февруари 2021 г. Комисията прие нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, в която се посочва как ЕС може да се адаптира към неизбежните последици от изменението на климата и да стане устойчив на изменението на климата до 2050 г.
На 14 юли 2021 г. Комисията предложи всеобхватен законодателен пакет „Подготвени за цел 55“, чиято цел е ЕС да постигне трансформационната промяна, необходима в цялата икономика, общество и промишленост, по пътя към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Като цяло пакетът засилва осем съществуващи законодателни акта и представя пет нови инициативи в редица области на политиката и икономически сектори като климат, енергетика и горива, транспорт, сгради, земеползване и горско стопанство. Тези предложения включват разширяване на обхвата на СТЕ, така че тя да включва морския транспорт, автомобилния транспорт и сградите; по-чисти горива за секторите на въздухоплаването и мореплаването, включително нова инфраструктура за алтернативни горива; новия механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM); Новия социален фонд за климата и увеличените фондове за модернизация и иновации. В актуализираната ДЕВИ се предлага увеличаване на общата обвързваща цел за възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС от 32% на 40%. При преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност се предлага да се повиши равнището на амбициозност на целите на ЕС за енергийна ефективност и те да станат задължителни, като целта е да се осигури намаление на потреблението на енергия с 9% до 2030 г. (изчислено с помощта на базовия сценарий за 2020 г.).
Роля на Европейския парламент
По въпросите, свързани с изменението на климата, Парламентът традиционно участва в междуинституционални преговори с Европейския съвет с позиции, които добавят амбиция към действията на ЕС.
Като отговори на предложението на Комисията за рамка за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., Парламентът изпрати ясен сигнал, като призовава за три обвързващи цели (по-амбициозни от окончателно приетите): намаляване с поне 40% на националните емисии на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.; 35-процентен дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия; и подобряване на енергийната ефективност с 40%.
Преди Парижката конференция по въпросите на климата (COP 21) през 2015 г. Парламентът отново подчерта спешната необходимост от „ефективно регулиране и ограничаване на емисиите от международния въздушен и морски транспорт“. Той изрази разочарованието си от факта, че ИКАО не се е съгласила с намаляването на емисиите. Вместо това въвеждането на CORSIA е съсредоточено основно към компенсациите, без гаранция за качество и с правнозадължителен характер едва от 2027 г. нататък. Основните членове на ИКАО все още не са поели ангажимент да участват в доброволната фаза.
Парламентът подкрепя широко прилагане на ценообразуването за въглеродните емисии и призовава приходите от търговията с емисии да се разпределят за инвестиции в мерки за борба с изменението на климата. Той настоява за предприемането на конкретни мерки, в това число график за постепенно премахване на всички субсидии за изкопаеми горива до 2020 г.
По време на преговорите със Съвета относно флуорираните газове, Парламентът се застъпи за пълно поетапно премахване на тези вредни за климата газове в различни нови сектори, където са налични безопасни, енергийно ефективни и рентабилни алтернативи.
При предишна актуализация относно емисиите на CO2 от леките пътнически и лекотоварните автомобили, Парламентът настоя за въвеждане във възможно най-кратки срокове на новия цикъл на изпитване на световно равнище, определен от ООН, за да се отразяват реалните условия на шофиране при измерването на емисиите на CO2.
В контекста на конференцията по въпросите на климата в Катовице (COP24) за първи път Парламентът призова в своята резолюция от октомври 2018 г. за увеличаване на целта на ЕС намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. В допълнение към това Парламентът счете, че е възможно предотвратяването на радикалното и вероятно необратимо въздействие на повишаването на температурите в световен мащаб с 2°C, ако се преследва по-амбициозната цел за 1,5°C, но това би изисквало нарастващите световните емисии на парникови газове да бъдат сведени до нетна нулева стойност най-късно до 2050 г. Ето защо ЕП също така призова Комисията да предложи дългосрочна стратегия за нулеви нетни емисии на парникови газове до средата на века за ЕС.
През юли 2018 г. Парламентът прие резолюция относно дипломацията на ЕС по въпросите на климата, в която подчерта отговорността на ЕС да играе водеща роля в действията в областта на климата, както и при предотвратяването на конфликти. В резолюцията се подчертава, че следва да бъдат засилени дипломатическите способности на ЕС с цел насърчаване на действията в областта на климата в световен мащаб, подкрепа за изпълнението на Парижкото споразумение.
Публикацията е свързана с Първа дейност на проекта „Мисли и действай в зелено!“, подкрепен финансово от Грийнпийс – България.