Международна политика в областта на климата

През декември 2015 г., след повече от две десетилетия на преговори, правителствата приеха първото всеобщо споразумение за борба с изменението на климата по време на 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) в Париж. Парижкото споразумение има за цел повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително под 2°C , както и да се полагат усилия това повишаване да се задържи на 1,5°С над нивата преди индустриализацията. За изпълнението на тази цел страните по Рамковата конвенция се стремят да определят горни граници в световен план на емисиите на парникови газове възможно най-бързо и да постигнат нулеви нетни емисии през втората половина на настоящия век. Финансовите потоци следва да съблюдават тези цели. За първи път всички страни по Рамковата конвенция трябва да полагат амбициозни усилия за намаляване на емисиите на парникови газове, като следват принципа на „общи, но разграничени отговорности и съответен капацитет“, т.е. в съответствие със своите индивидуални обстоятелства и налични възможности. На всеки пет години всички държави трябва да актуализират и усъвършенстват своите планове за действие в областта на климата („национално определени приноси“) и да ги обявяват в условия на прозрачност, така че да може да бъде оценен колективният напредък („глобален преглед“). Ще се осигури подкрепа по-специално за най-уязвимите – най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни, както във финансово отношение, така и посредством изграждане на капацитет. Адаптирането, на което се отделя същото внимание като на смекчаването на въздействието, е признато за световно предизвикателство; следователно е важно да се предприемат действия във връзка със „загубите и щетите“, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата. Споразумението влезе в сила през ноември 2016 г., след като беше ратифицирано от праговия брой 55 от правителства, представляващи най-малко 55% от общите световни емисии на парникови газове. Всички държави от ЕС ратифицираха Парижкото споразумение.

Усилия на ЕС за борба с изменението на климата.

Чрез своята рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г., която представлява също така неговите ангажименти по Парижкото споразумение, ЕС се ангажира със следните цели, които да бъдат постигнати до 2030 г.:

  • Намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40% под нивата от 1990 г.,
  • Подобряване на енергийната ефективност с 32,5%
  • Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 32% от крайното потребление.

Рамката за 2030 г. представлява последващи действия във връзка с целите на ЕС „2-20-20“, приети през 2007 г. от лидерите на ЕС за 2020 г.:

  • намаляване с 20% на емисиите на парникови газове
  • увеличаване с 20 % на дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия
  • намаляване с 20 % на общото първично енергийно потребление в ЕС (всички стойности в сравнение с 1990 г.)

Тези цели се изразяват в обвързващи правни мерки.