Стратегията има за цел да направи Европа по-издръжлива на климатичните промени. Тя насърчава по-добрата координация и обмен на информация между държавите членки и стимулира включването на адаптацията към изменението на климата във всички съответни политики на ЕС.
Технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) отделя CO2 от атмосферните емисии (получени от производствените процеси), компресира CO2 и го транспортира до място, където може да бъде съхраняван. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата технологията за улавяне и съхранение на въглерод би могла да отстранява 80-90% от емисиите на CO2 от работещи с изкопаеми горива електроцентрали. Прилагането на предвидените демонстрационни проекти в Европа се оказа обаче по-трудно от първоначално очакваното, като високите разходи представляват една от главните пречки.
Новите леки пътнически автомобили, регистрирани в ЕС, трябва да спазват стандартите за емисиите на CO. Целта, която трябва да бъде постигната от автомобилния парк, е средно 130 г CO2/км за 2015 г. и ще бъде намалена до 95 г/км от 2021 г. нататък. С цел създаване на стимули за промишлеността да инвестира в нови технологии, може да се използват т.нар. „суперкредити“, при които най-чистите автомобили от предлаганата от всеки производител гама се считат за повече от един автомобил при изчисляването на средните специфични емисии на CO2. Подобна нормативна уредба се прилага за лекотоварните автомобили. Парламентът и Съветът се договориха за допълнително намаляване на емисиите на CO2 от превозните средства в Съюза за новите автомобили (37,5%), a новите лекотоварни автомобили (31%) до 2030 г. Успоредно с това за първи път беше определена цел за намаляване на емисиите на CO2 с 30% за новите камиони, като до 2025 г. междинната цел е 15%.
Качеството на горивото е също така важен елемент за намаляване на емисиите на парникови газове. Законодателството на ЕС има за цел да се намали интензивността на парниковите газове от горивата с 6% до 2020 г.: това трябва да бъде постигнато, наред с другите мерки, чрез използването на биогорива, които обаче трябва да отговарят на определени критерии за устойчивост.
Емисиите на CO2 от международния морски транспорт са значителни и се очаква да нараснат съществено. Като настояваше за глобален подход, ЕС междувременно създаде обхващаща целия Съюз система за мониторинга, докладването и проверката на емисиите на CO, като първа стъпка към намаляването им. Големите кораби трябва да извършват измерване и да докладват ежегодно за своите проверени емисии на CO2, освободени по пътя им към и от пристанища на ЕС, както и в рамките на тези пристанища, заедно с друга информация от значение.
Вследствие на забраните на флуорохлоровъглеродите (CFCs) през 80-те години на миналия век, за да се спре изтъняването на озоновия слой, в настоящия момент се използват флуорирани газове като заместители в редица промишлени приложения като климатични и хладилни системи, тъй като не увреждат озоновия слой. Те обаче могат да имат потенциал за глобално затопляне до 23 000 пъти по-голям от този на CO2. Поради това ЕС предприе мерки за контрол на използването на флуорирани газове и забрана на употребата им в новите климатични уреди и хладилници до 2022-2025 г., като по този начин се определя ритъмът за постепенно глобално извеждане от употреба.
Публикацията е свързана с Първа дейност на проекта „Мисли и действай в зелено!“, подкрепен финансово от Грийнпийс – България.